Търпимостта е най-плашещото нещо в България, смята варненецът, който учи американците как да живеят дълго и щастливо.

– Здравей, Дойчин! Искам да те върна към далечната 2002-2003 г., когато си във Варна и се занимаваш с екология, насърчаваш хората да рециклират с „Лист по лист“, съвместно с Илиян Илиев, Обществен център за околна среда и устойчиво развитие и фондация „Мейдей“. Какво те провокира да заминеш за Щатите и да промениш начина си на живот?

– Това бяха много бурни години и промени. Тогава не се занимавах само с екология. Може би дори с екология се занимавах най-малко. Бяхме в един офис с Дарина от Морски клуб „Приятели на морето“, Илиян от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие, и моята фондация „Мейдей“. И тримата движехме различни проекти. Не си спомням коя беше първата организация, към която подадохме проекта „Лист по лист“, но си спомням, че често се консултирахме един с друг, кой какво пише, как да го формулира. Аз съвсем нескромно бях този, който измисля най-хубавите заглавия на проекти. Спомням си как Илиян дойде при мен с две идеи. „Лист по лист“ беше втората. Разбира се, беше я написал така скучно, както само той може, така че човек да заспи на първите думи. Казах му, че идеята е супер, особено ако я реализираме съвместно с детските градини. Някак естествено дойде заглавието – „Лист по лист“ или стъпка по стъпка. 20 години по-късно тази философия е и в основата на моята работа. Най-важното нещо, което правиш за себе си, е това, което правиш всеки ден. Ти си това, което показваш всеки ден, а не това, което мислиш, че си или си написал в CV-то си. Скоро си мислех, как тази кампания е нещо, което е вървяло с мен, като житейска философия.