skip to Main Content

New Mastermind groups start on the 11th of January.

На кого благодарихте днес?

25 ноември, 2021 /Дойчин Кършовски

На кого благодарихте днес?

25 ноември, 2021 /Дойчин Кършовски

Сподели тази статия

Сподели тази статия

Преди 18 години на този ден се приготвяхме да посрещнем за пръв път на американска земя деня на благодарността - Thanksgiving.

Бяхме току-що пристигнали и си нямахме и най-малка представа какво ни очаква. Предстоеше ни тепърва да си търсим работа, кола, и да учим, много да учим…

Но преди всичкия зор😃идваше  Тенксгивинг. Как да не вярваш, че всичко ще е по мед и масло, когато започваме с купон, и то какъв купон 😁.

Тенксгивинг е според мен най-американският празник. Празник, който всички, независимо от религия и произход, празнуват. Дните преди този празник са свързани с рекорден брой пътуващи хора. Деца се завръщат от първия семестър в колеж и да установят как изведнъж са пораснали. Родители пътуват, за да са заедно със семействата на децата си. Всеки се опитва да се събере с най-близките си.

Историята около празника е, че навремето, когато първите еропейци стъпили на американския континент били гладни, болни и изморени, и нямали представа кои растения стават за ядене и кои не. На практика били нещо като аз и моето семейство. Легендата гласи, че тогава местните индианци донесли на бледоликите много храна, вода, помогнали им да се излекуват и ги научили да оцеляват в новия свят. Когато новите заселници си стъпали на краката в знак на благодарност направили голям пир, на който поканили индианците, за да им благодарят. Смята се, че така е започнала традицията, всеки последен четвъртък на ноември роднини, приятели и дори непознати да се събират около пълна маса.

Днес все повече усещам този празник и като празник на емигрантите, защото всеки, който е опитвал да започне живот на ново място знае колко са безценни първите съвети, първата помощ докато си стъпиш на крака и …докато един ден започнеш на свой ред да помагаш.

През годините през дома ни са минали много познати и непознати. Давали сме подслон на семейства, които никога не сме виждали преди. Опитвали сме се да помагаме със съвети кога търсени, кога не съвсем 😁.

Най-важното нещо според мен обаче е, че около този празник много се говори за благодарност, за оценяване на това, какво вече имаш, за усещане на достатъчност и пълнота.

 

 

Тези чувства освен, че ни зареждат с положителни емоции, са и изключително полезни за нашето здраве (знам, че очаквахте да го избия в един момент на здраве:)

Оказва се, че когато благодарим и когато получаваме благодарност в нас протичат физиологични процеси, които имат съвсем реален положителен ефект.


Списъкът от тези ефекти е дълъг и разнообразен, от усещане за щастие до оптимизиране на имунната система и всеки път, когато ново изследване задълбае навътре в проблема към списъка от ползи се добавя нещо ново.

Тази тема напоследък ми е много интересна и днес, по повод празника, ще ви споделя няколко неща, които открих и които можете веднага да опитате.

  1. Първо, оказва се че положителен ефект има не само когато даваш благодарност, но и когато получаваш. Дори ефектът е много по-силен, когато получаваш благодарност. Тук искам, обаче, да спомена нещо много важно – искренността и сърдечността са абсолютно задължителни за положителния ефект. Независимо от начина на изразяване на благодарност, тя трябва да е от сърце.
  2. Второто нещо, което открих е, че положителният ефект се получава дори, когато слушаме (или четем и гледаме) истории. Истории, в които се случва този магически обмен на искрено даване и приемане на благодарност. Много интересен е експериментът, с който е установен този ефект на въздействие на историите, но затова ще ви разкажа, ако имате желание, друг път.

Както не веднъж съм казвал, според мен само нещата, които правим с постоянство всеки ден имат значение за нас в дългосрочен план и определят кои сме ние. На този принцип е изграден не само коучингът ми, но и личният ми живот. Затова не бях учуден да разбера, че учените, занимаващи се с изледване на ефекта от благодарността, са установили, че редовната практика е тази, която е определяща.

Накратко, благодарността трябва да се упражнява всеки ден.

Ок, как да стане това? – Има много описани практики за упражняване –

1/ благодарност очи в очи

2/ изпращане на различни видове съобщения 

3/писане в дневник за нещата, за които сте благодарни.

Имате ли предпочитана такава?

Аз съм опитвал всички изброени, но за никоя не можах да кажа, че ми е “залепена” за ежедневието и стана навик, а както казвам: “само това е, което има смисъл.” Хакът, за който ще ви разкажа днес има пълния потенциал да ми стане навик, защото е супер лесен и вече го практикувам цяла седмица без прекъсване.

За какво става въпрос. На практика има два начина да се предизвика ефектът, свързан с благодарността:
Да се дава благодарност и
да се приема благодарност.

Ефектът, когато някой ни благодари за нещо, което сме направили е многократно по-силен за нас от този когато ние благодарим.
В ежедневието често не е подходящо да сме на постоянен поход за правене на добрини, нито пък да седим и чакаме някой да ни благодари.

Хакът, който ще ви споделя има реалните шансове да ви “залепне” защото е кратък, лесен и може да се прави навсякъде.

Упражнението е следното:

  1. Първа част (прави се само в началото) е да се опитате да изберете 3 момента в живота си когато сте били супер благодарни на някого или на вас са ви благодарили и в двата случая истински от сърце.
  2. Препоръчва се да си запишете тези случаи и да се опитате да си припомните колкото се може повече детайли от случката (не от самата случка, предизвикала благодарността, а от момента на получаване или даване на благодарността). Опитайте се да си припомните усещания от различни сетива, къде сте били, топло ли ви е или студено, как сте облечени, има ли някакви звуци и аромати около вас. Всички тези усещания ще направят по-силен ефектът от упражнението.
  3. Втората и най-важна част е практика, практика, практика.
    Отделете една минутка на ден и се опитвайте да се озовете в един от моментите, които сте избрали в първата част. Всеки път се опитвайте да откриете нови детайли на това как се почувствахте, когато благодарихте или когато някой ви благодари от сърце.

Дори само за момент да изпитате отново тези усещания, положителният ефект от такава практика е съвсем реален.

И още нещо много важно.

Величината и стойността на постъпката, предизвикала благодарността, няма никакво значение. Дали сте подарили или получили скъп часовник или просто сте подали чаша вода. Важното е искреното оценяване и сърдечността на жеста.

Започнах да пиша поздрав по случай празника, а се получи кратка статия 😁

Много, много оценявам и съм благодарен, че всеки ден имам възможност да се срещам с всички вас, да помагам, да благодаря и да получавам благодарност!

Хепи Тенксгивинг 🦃👪🙏

Преди 18 години на този ден се приготвяхме да посрещнем за пръв път на американска земя деня на благодарността - Thanksgiving.

Бяхме току-що пристигнали и си нямахме и най-малка представа какво ни очаква. Предстоеше ни тепърва да си търсим работа, кола, и да учим, много да учим…

Но преди всичкия зор😃идваше  Тенксгивинг. Как да не вярваш, че всичко ще е по мед и масло, когато започваме с купон, и то какъв купон 😁.

Тенксгивинг е според мен най-американският празник. Празник, който всички, независимо от религия и произход, празнуват. Дните преди този празник са свързани с рекорден брой пътуващи хора. Деца се завръщат от първия семестър в колеж и да установят как изведнъж са пораснали. Родители пътуват, за да са заедно със семействата на децата си. Всеки се опитва да се събере с най-близките си.

Историята около празника е, че навремето, когато първите еропейци стъпили на американския континент били гладни, болни и изморени, и нямали представа кои растения стават за ядене и кои не. На практика били нещо като аз и моето семейство. Легендата гласи, че тогава местните индианци донесли на бледоликите много храна, вода, помогнали им да се излекуват и ги научили да оцеляват в новия свят. Когато новите заселници си стъпали на краката в знак на благодарност направили голям пир, на който поканили индианците, за да им благодарят. Смята се, че така е започнала традицията, всеки последен четвъртък на ноември роднини, приятели и дори непознати да се събират около пълна маса.

Днес все повече усещам този празник и като празник на емигрантите, защото всеки, който е опитвал да започне живот на ново място знае колко са безценни първите съвети, първата помощ докато си стъпиш на крака и …докато един ден започнеш на свой ред да помагаш.

През годините през дома ни са минали много познати и непознати. Давали сме подслон на семейства, които никога не сме виждали преди. Опитвали сме се да помагаме със съвети кога търсени, кога не съвсем 😁.

Най-важното нещо според мен обаче е, че около този празник много се говори за благодарност, за оценяване на това, какво вече имаш, за усещане на достатъчност и пълнота.

 

 

Тези чувства освен, че ни зареждат с положителни емоции, са и изключително полезни за нашето здраве (знам, че очаквахте да го избия в един момент на здраве:)

Оказва се, че когато благодарим и когато получаваме благодарност в нас протичат физиологични процеси, които имат съвсем реален положителен ефект.


Списъкът от тези ефекти е дълъг и разнообразен, от усещане за щастие до оптимизиране на имунната система и всеки път, когато ново изследване задълбае навътре в проблема към списъка от ползи се добавя нещо ново.

Тази тема напоследък ми е много интересна и днес, по повод празника, ще ви споделя няколко неща, които открих и които можете веднага да опитате.

  1. Първо, оказва се че положителен ефект има не само когато даваш благодарност, но и когато получаваш. Дори ефектът е много по-силен, когато получаваш благодарност. Тук искам, обаче, да спомена нещо много важно – искренността и сърдечността са абсолютно задължителни за положителния ефект. Независимо от начина на изразяване на благодарност, тя трябва да е от сърце.
  2. Второто нещо, което открих е, че положителният ефект се получава дори, когато слушаме (или четем и гледаме) истории. Истории, в които се случва този магически обмен на искрено даване и приемане на благодарност. Много интересен е експериментът, с който е установен този ефект на въздействие на историите, но затова ще ви разкажа, ако имате желание, друг път.

Както не веднъж съм казвал, според мен само нещата, които правим с постоянство всеки ден имат значение за нас в дългосрочен план и определят кои сме ние. На този принцип е изграден не само коучингът ми, но и личният ми живот. Затова не бях учуден да разбера, че учените, занимаващи се с изледване на ефекта от благодарността, са установили, че редовната практика е тази, която е определяща.

Накратко, благодарността трябва да се упражнява всеки ден.

Ок, как да стане това? – Има много описани практики за упражняване –

1/ благодарност очи в очи

2/ изпращане на различни видове съобщения 

3/писане в дневник за нещата, за които сте благодарни.

Имате ли предпочитана такава?

Аз съм опитвал всички изброени, но за никоя не можах да кажа, че ми е “залепена” за ежедневието и стана навик, а както казвам: “само това е, което има смисъл.” Хакът, за който ще ви разкажа днес има пълния потенциал да ми стане навик, защото е супер лесен и вече го практикувам цяла седмица без прекъсване.

За какво става въпрос. На практика има два начина да се предизвика ефектът, свързан с благодарността:
Да се дава благодарност и
да се приема благодарност.

Ефектът, когато някой ни благодари за нещо, което сме направили е многократно по-силен за нас от този когато ние благодарим.
В ежедневието често не е подходящо да сме на постоянен поход за правене на добрини, нито пък да седим и чакаме някой да ни благодари.

Хакът, който ще ви споделя има реалните шансове да ви “залепне” защото е кратък, лесен и може да се прави навсякъде.

Упражнението е следното:

  1. Първа част (прави се само в началото) е да се опитате да изберете 3 момента в живота си когато сте били супер благодарни на някого или на вас са ви благодарили и в двата случая истински от сърце.
  2. Препоръчва се да си запишете тези случаи и да се опитате да си припомните колкото се може повече детайли от случката (не от самата случка, предизвикала благодарността, а от момента на получаване или даване на благодарността). Опитайте се да си припомните усещания от различни сетива, къде сте били, топло ли ви е или студено, как сте облечени, има ли някакви звуци и аромати около вас. Всички тези усещания ще направят по-силен ефектът от упражнението.
  3. Втората и най-важна част е практика, практика, практика.
    Отделете една минутка на ден и се опитвайте да се озовете в един от моментите, които сте избрали в първата част. Всеки път се опитвайте да откриете нови детайли на това как се почувствахте, когато благодарихте или когато някой ви благодари от сърце.

Дори само за момент да изпитате отново тези усещания, положителният ефект от такава практика е съвсем реален.

И още нещо много важно.

Величината и стойността на постъпката, предизвикала благодарността, няма никакво значение. Дали сте подарили или получили скъп часовник или просто сте подали чаша вода. Важното е искреното оценяване и сърдечността на жеста.

Започнах да пиша поздрав по случай празника, а се получи кратка статия 😁

Много, много оценявам и съм благодарен, че всеки ден имам възможност да се срещам с всички вас, да помагам, да благодаря и да получавам благодарност!

Хепи Тенксгивинг 🦃👪🙏

Преди 18 години на този ден се приготвяхме да посрещнем за пръв път на американска земя деня на благодарността - Thanksgiving.

Бяхме току-що пристигнали и си нямахме и най-малка представа какво ни очаква. Предстоеше ни тепърва да си търсим работа, кола, и да учим, много да учим…

Но преди всичкия зор😃идваше  Тенксгивинг. Как да не вярваш, че всичко ще е по мед и масло, когато започваме с купон, и то какъв купон 😁.

Тенксгивинг е според мен най-американският празник. Празник, който всички, независимо от религия и произход, празнуват. Дните преди този празник са свързани с рекорден брой пътуващи хора. Деца се завръщат от първия семестър в колеж и да установят как изведнъж са пораснали. Родители пътуват, за да са заедно със семействата на децата си. Всеки се опитва да се събере с най-близките си.

Историята около празника е, че навремето, когато първите еропейци стъпили на американския континент били гладни, болни и изморени, и нямали представа кои растения стават за ядене и кои не. На практика били нещо като аз и моето семейство. Легендата гласи, че тогава местните индианци донесли на бледоликите много храна, вода, помогнали им да се излекуват и ги научили да оцеляват в новия свят. Когато новите заселници си стъпали на краката в знак на благодарност направили голям пир, на който поканили индианците, за да им благодарят. Смята се, че така е започнала традицията, всеки последен четвъртък на ноември роднини, приятели и дори непознати да се събират около пълна маса.

Днес все повече усещам този празник и като празник на емигрантите, защото всеки, който е опитвал да започне живот на ново място знае колко са безценни първите съвети, първата помощ докато си стъпиш на крака и …докато един ден започнеш на свой ред да помагаш.

През годините през дома ни са минали много познати и непознати. Давали сме подслон на семейства, които никога не сме виждали преди. Опитвали сме се да помагаме със съвети кога търсени, кога не съвсем 😁.

Най-важното нещо според мен обаче е, че около този празник много се говори за благодарност, за оценяване на това, какво вече имаш, за усещане на достатъчност и пълнота.

 

 

Тези чувства освен, че ни зареждат с положителни емоции, са и изключително полезни за нашето здраве (знам, че очаквахте да го избия в един момент на здраве:)

Оказва се, че когато благодарим и когато получаваме благодарност в нас протичат физиологични процеси, които имат съвсем реален положителен ефект.


Списъкът от тези ефекти е дълъг и разнообразен, от усещане за щастие до оптимизиране на имунната система и всеки път, когато ново изследване задълбае навътре в проблема към списъка от ползи се добавя нещо ново.

Тази тема напоследък ми е много интересна и днес, по повод празника, ще ви споделя няколко неща, които открих и които можете веднага да опитате.

  1. Първо, оказва се че положителен ефект има не само когато даваш благодарност, но и когато получаваш. Дори ефектът е много по-силен, когато получаваш благодарност. Тук искам, обаче, да спомена нещо много важно – искренността и сърдечността са абсолютно задължителни за положителния ефект. Независимо от начина на изразяване на благодарност, тя трябва да е от сърце.
  2. Второто нещо, което открих е, че положителният ефект се получава дори, когато слушаме (или четем и гледаме) истории. Истории, в които се случва този магически обмен на искрено даване и приемане на благодарност. Много интересен е експериментът, с който е установен този ефект на въздействие на историите, но затова ще ви разкажа, ако имате желание, друг път.

Както не веднъж съм казвал, според мен само нещата, които правим с постоянство всеки ден имат значение за нас в дългосрочен план и определят кои сме ние. На този принцип е изграден не само коучингът ми, но и личният ми живот. Затова не бях учуден да разбера, че учените, занимаващи се с изледване на ефекта от благодарността, са установили, че редовната практика е тази, която е определяща.

Накратко, благодарността трябва да се упражнява всеки ден.

Ок, как да стане това? – Има много описани практики за упражняване –

1/ благодарност очи в очи

2/ изпращане на различни видове съобщения 

3/писане в дневник за нещата, за които сте благодарни.

Имате ли предпочитана такава?

Аз съм опитвал всички изброени, но за никоя не можах да кажа, че ми е “залепена” за ежедневието и стана навик, а както казвам: “само това е, което има смисъл.” Хакът, за който ще ви разкажа днес има пълния потенциал да ми стане навик, защото е супер лесен и вече го практикувам цяла седмица без прекъсване.

За какво става въпрос. На практика има два начина да се предизвика ефектът, свързан с благодарността:
Да се дава благодарност и
да се приема благодарност.

Ефектът, когато някой ни благодари за нещо, което сме направили е многократно по-силен за нас от този когато ние благодарим.
В ежедневието често не е подходящо да сме на постоянен поход за правене на добрини, нито пък да седим и чакаме някой да ни благодари.

Хакът, който ще ви споделя има реалните шансове да ви “залепне” защото е кратък, лесен и може да се прави навсякъде.

Упражнението е следното:

  1. Първа част (прави се само в началото) е да се опитате да изберете 3 момента в живота си когато сте били супер благодарни на някого или на вас са ви благодарили и в двата случая истински от сърце.
  2. Препоръчва се да си запишете тези случаи и да се опитате да си припомните колкото се може повече детайли от случката (не от самата случка, предизвикала благодарността, а от момента на получаване или даване на благодарността). Опитайте се да си припомните усещания от различни сетива, къде сте били, топло ли ви е или студено, как сте облечени, има ли някакви звуци и аромати около вас. Всички тези усещания ще направят по-силен ефектът от упражнението.
  3. Втората и най-важна част е практика, практика, практика.
    Отделете една минутка на ден и се опитвайте да се озовете в един от моментите, които сте избрали в първата част. Всеки път се опитвайте да откриете нови детайли на това как се почувствахте, когато благодарихте или когато някой ви благодари от сърце.

Дори само за момент да изпитате отново тези усещания, положителният ефект от такава практика е съвсем реален.

И още нещо много важно.

Величината и стойността на постъпката, предизвикала благодарността, няма никакво значение. Дали сте подарили или получили скъп часовник или просто сте подали чаша вода. Важното е искреното оценяване и сърдечността на жеста.

Започнах да пиша поздрав по случай празника, а се получи кратка статия 😁

Много, много оценявам и съм благодарен, че всеки ден имам възможност да се срещам с всички вас, да помагам, да благодаря и да получавам благодарност!

Хепи Тенксгивинг 🦃👪🙏

Back To Top