
25 ноември, 2021 /Дойчин Кършовски
– Време за четене 5 минути –
25 ноември, 2021 /Дойчин Кършовски
– Време за четене 5 минути –
25 ноември, 2021 /Дойчин Кършовски
– Време за четене 5 минути –
Бяхме току-що пристигнали и си нямахме и най-малка представа какво ни очаква. Предстоеше ни тепърва да си търсим работа, кола, и да учим, много да учим…
Но преди всичкия зор😃идваше Тенксгивинг. Как да не вярваш, че всичко ще е по мед и масло, когато започваме с купон, и то какъв купон 😁.
Тенксгивинг е според мен най-американският празник. Празник, който всички, независимо от религия и произход, празнуват. Дните преди този празник са свързани с рекорден брой пътуващи хора. Деца се завръщат от първия семестър в колеж и да установят как изведнъж са пораснали. Родители пътуват, за да са заедно със семействата на децата си. Всеки се опитва да се събере с най-близките си.
Историята около празника е, че навремето, когато първите еропейци стъпили на американския континент били гладни, болни и изморени, и нямали представа кои растения стават за ядене и кои не. На практика били нещо като аз и моето семейство. Легендата гласи, че тогава местните индианци донесли на бледоликите много храна, вода, помогнали им да се излекуват и ги научили да оцеляват в новия свят. Когато новите заселници си стъпали на краката в знак на благодарност направили голям пир, на който поканили индианците, за да им благодарят. Смята се, че така е започнала традицията, всеки последен четвъртък на ноември роднини, приятели и дори непознати да се събират около пълна маса.
Днес все повече усещам този празник и като празник на емигрантите, защото всеки, който е опитвал да започне живот на ново място знае колко са безценни първите съвети, първата помощ докато си стъпиш на крака и …докато един ден започнеш на свой ред да помагаш.
През годините през дома ни са минали много познати и непознати. Давали сме подслон на семейства, които никога не сме виждали преди. Опитвали сме се да помагаме със съвети кога търсени, кога не съвсем 😁.
Най-важното нещо според мен обаче е, че около този празник много се говори за благодарност, за оценяване на това, какво вече имаш, за усещане на достатъчност и пълнота.
Тези чувства освен, че ни зареждат с положителни емоции, са и изключително полезни за нашето здраве (знам, че очаквахте да го избия в един момент на здраве:)
Оказва се, че когато благодарим и когато получаваме благодарност в нас протичат физиологични процеси, които имат съвсем реален положителен ефект.
Списъкът от тези ефекти е дълъг и разнообразен, от усещане за щастие до оптимизиране на имунната система и всеки път, когато ново изследване задълбае навътре в проблема към списъка от ползи се добавя нещо ново.
Тази тема напоследък ми е много интересна и днес, по повод празника, ще ви споделя няколко неща, които открих и които можете веднага да опитате.
Както не веднъж съм казвал, според мен само нещата, които правим с постоянство всеки ден имат значение за нас в дългосрочен план и определят кои сме ние. На този принцип е изграден не само коучингът ми, но и личният ми живот. Затова не бях учуден да разбера, че учените, занимаващи се с изледване на ефекта от благодарността, са установили, че редовната практика е тази, която е определяща.
Накратко, благодарността трябва да се упражнява всеки ден.
Ок, как да стане това? – Има много описани практики за упражняване –
1/ благодарност очи в очи
2/ изпращане на различни видове съобщения
3/писане в дневник за нещата, за които сте благодарни.
Имате ли предпочитана такава?
Аз съм опитвал всички изброени, но за никоя не можах да кажа, че ми е “залепена” за ежедневието и стана навик, а както казвам: “само това е, което има смисъл.” Хакът, за който ще ви разкажа днес има пълния потенциал да ми стане навик, защото е супер лесен и вече го практикувам цяла седмица без прекъсване.
За какво става въпрос. На практика има два начина да се предизвика ефектът, свързан с благодарността:
Да се дава благодарност и
да се приема благодарност.
Ефектът, когато някой ни благодари за нещо, което сме направили е многократно по-силен за нас от този когато ние благодарим.
В ежедневието често не е подходящо да сме на постоянен поход за правене на добрини, нито пък да седим и чакаме някой да ни благодари.
Хакът, който ще ви споделя има реалните шансове да ви “залепне” защото е кратък, лесен и може да се прави навсякъде.
Упражнението е следното:
Дори само за момент да изпитате отново тези усещания, положителният ефект от такава практика е съвсем реален.
И още нещо много важно.
Величината и стойността на постъпката, предизвикала благодарността, няма никакво значение. Дали сте подарили или получили скъп часовник или просто сте подали чаша вода. Важното е искреното оценяване и сърдечността на жеста.
Започнах да пиша поздрав по случай празника, а се получи кратка статия 😁
Много, много оценявам и съм благодарен, че всеки ден имам възможност да се срещам с всички вас, да помагам, да благодаря и да получавам благодарност!
Хепи Тенксгивинг 🦃👪🙏
Бяхме току-що пристигнали и си нямахме и най-малка представа какво ни очаква. Предстоеше ни тепърва да си търсим работа, кола, и да учим, много да учим…
Но преди всичкия зор😃идваше Тенксгивинг. Как да не вярваш, че всичко ще е по мед и масло, когато започваме с купон, и то какъв купон 😁.
Тенксгивинг е според мен най-американският празник. Празник, който всички, независимо от религия и произход, празнуват. Дните преди този празник са свързани с рекорден брой пътуващи хора. Деца се завръщат от първия семестър в колеж и да установят как изведнъж са пораснали. Родители пътуват, за да са заедно със семействата на децата си. Всеки се опитва да се събере с най-близките си.
Историята около празника е, че навремето, когато първите еропейци стъпили на американския континент били гладни, болни и изморени, и нямали представа кои растения стават за ядене и кои не. На практика били нещо като аз и моето семейство. Легендата гласи, че тогава местните индианци донесли на бледоликите много храна, вода, помогнали им да се излекуват и ги научили да оцеляват в новия свят. Когато новите заселници си стъпали на краката в знак на благодарност направили голям пир, на който поканили индианците, за да им благодарят. Смята се, че така е започнала традицията, всеки последен четвъртък на ноември роднини, приятели и дори непознати да се събират около пълна маса.
Днес все повече усещам този празник и като празник на емигрантите, защото всеки, който е опитвал да започне живот на ново място знае колко са безценни първите съвети, първата помощ докато си стъпиш на крака и …докато един ден започнеш на свой ред да помагаш.
През годините през дома ни са минали много познати и непознати. Давали сме подслон на семейства, които никога не сме виждали преди. Опитвали сме се да помагаме със съвети кога търсени, кога не съвсем 😁.
Най-важното нещо според мен обаче е, че около този празник много се говори за благодарност, за оценяване на това, какво вече имаш, за усещане на достатъчност и пълнота.
Тези чувства освен, че ни зареждат с положителни емоции, са и изключително полезни за нашето здраве (знам, че очаквахте да го избия в един момент на здраве:)
Оказва се, че когато благодарим и когато получаваме благодарност в нас протичат физиологични процеси, които имат съвсем реален положителен ефект.
Списъкът от тези ефекти е дълъг и разнообразен, от усещане за щастие до оптимизиране на имунната система и всеки път, когато ново изследване задълбае навътре в проблема към списъка от ползи се добавя нещо ново.
Тази тема напоследък ми е много интересна и днес, по повод празника, ще ви споделя няколко неща, които открих и които можете веднага да опитате.
Както не веднъж съм казвал, според мен само нещата, които правим с постоянство всеки ден имат значение за нас в дългосрочен план и определят кои сме ние. На този принцип е изграден не само коучингът ми, но и личният ми живот. Затова не бях учуден да разбера, че учените, занимаващи се с изледване на ефекта от благодарността, са установили, че редовната практика е тази, която е определяща.
Накратко, благодарността трябва да се упражнява всеки ден.
Ок, как да стане това? – Има много описани практики за упражняване –
1/ благодарност очи в очи
2/ изпращане на различни видове съобщения
3/писане в дневник за нещата, за които сте благодарни.
Имате ли предпочитана такава?
Аз съм опитвал всички изброени, но за никоя не можах да кажа, че ми е “залепена” за ежедневието и стана навик, а както казвам: “само това е, което има смисъл.” Хакът, за който ще ви разкажа днес има пълния потенциал да ми стане навик, защото е супер лесен и вече го практикувам цяла седмица без прекъсване.
За какво става въпрос. На практика има два начина да се предизвика ефектът, свързан с благодарността:
Да се дава благодарност и
да се приема благодарност.
Ефектът, когато някой ни благодари за нещо, което сме направили е многократно по-силен за нас от този когато ние благодарим.
В ежедневието често не е подходящо да сме на постоянен поход за правене на добрини, нито пък да седим и чакаме някой да ни благодари.
Хакът, който ще ви споделя има реалните шансове да ви “залепне” защото е кратък, лесен и може да се прави навсякъде.
Упражнението е следното:
Дори само за момент да изпитате отново тези усещания, положителният ефект от такава практика е съвсем реален.
И още нещо много важно.
Величината и стойността на постъпката, предизвикала благодарността, няма никакво значение. Дали сте подарили или получили скъп часовник или просто сте подали чаша вода. Важното е искреното оценяване и сърдечността на жеста.
Започнах да пиша поздрав по случай празника, а се получи кратка статия 😁
Много, много оценявам и съм благодарен, че всеки ден имам възможност да се срещам с всички вас, да помагам, да благодаря и да получавам благодарност!
Хепи Тенксгивинг 🦃👪🙏
Бяхме току-що пристигнали и си нямахме и най-малка представа какво ни очаква. Предстоеше ни тепърва да си търсим работа, кола, и да учим, много да учим…
Но преди всичкия зор😃идваше Тенксгивинг. Как да не вярваш, че всичко ще е по мед и масло, когато започваме с купон, и то какъв купон 😁.
Тенксгивинг е според мен най-американският празник. Празник, който всички, независимо от религия и произход, празнуват. Дните преди този празник са свързани с рекорден брой пътуващи хора. Деца се завръщат от първия семестър в колеж и да установят как изведнъж са пораснали. Родители пътуват, за да са заедно със семействата на децата си. Всеки се опитва да се събере с най-близките си.
Историята около празника е, че навремето, когато първите еропейци стъпили на американския континент били гладни, болни и изморени, и нямали представа кои растения стават за ядене и кои не. На практика били нещо като аз и моето семейство. Легендата гласи, че тогава местните индианци донесли на бледоликите много храна, вода, помогнали им да се излекуват и ги научили да оцеляват в новия свят. Когато новите заселници си стъпали на краката в знак на благодарност направили голям пир, на който поканили индианците, за да им благодарят. Смята се, че така е започнала традицията, всеки последен четвъртък на ноември роднини, приятели и дори непознати да се събират около пълна маса.
Днес все повече усещам този празник и като празник на емигрантите, защото всеки, който е опитвал да започне живот на ново място знае колко са безценни първите съвети, първата помощ докато си стъпиш на крака и …докато един ден започнеш на свой ред да помагаш.
През годините през дома ни са минали много познати и непознати. Давали сме подслон на семейства, които никога не сме виждали преди. Опитвали сме се да помагаме със съвети кога търсени, кога не съвсем 😁.
Най-важното нещо според мен обаче е, че около този празник много се говори за благодарност, за оценяване на това, какво вече имаш, за усещане на достатъчност и пълнота.
Тези чувства освен, че ни зареждат с положителни емоции, са и изключително полезни за нашето здраве (знам, че очаквахте да го избия в един момент на здраве:)
Оказва се, че когато благодарим и когато получаваме благодарност в нас протичат физиологични процеси, които имат съвсем реален положителен ефект.
Списъкът от тези ефекти е дълъг и разнообразен, от усещане за щастие до оптимизиране на имунната система и всеки път, когато ново изследване задълбае навътре в проблема към списъка от ползи се добавя нещо ново.
Тази тема напоследък ми е много интересна и днес, по повод празника, ще ви споделя няколко неща, които открих и които можете веднага да опитате.
Както не веднъж съм казвал, според мен само нещата, които правим с постоянство всеки ден имат значение за нас в дългосрочен план и определят кои сме ние. На този принцип е изграден не само коучингът ми, но и личният ми живот. Затова не бях учуден да разбера, че учените, занимаващи се с изледване на ефекта от благодарността, са установили, че редовната практика е тази, която е определяща.
Накратко, благодарността трябва да се упражнява всеки ден.
Ок, как да стане това? – Има много описани практики за упражняване –
1/ благодарност очи в очи
2/ изпращане на различни видове съобщения
3/писане в дневник за нещата, за които сте благодарни.
Имате ли предпочитана такава?
Аз съм опитвал всички изброени, но за никоя не можах да кажа, че ми е “залепена” за ежедневието и стана навик, а както казвам: “само това е, което има смисъл.” Хакът, за който ще ви разкажа днес има пълния потенциал да ми стане навик, защото е супер лесен и вече го практикувам цяла седмица без прекъсване.
За какво става въпрос. На практика има два начина да се предизвика ефектът, свързан с благодарността:
Да се дава благодарност и
да се приема благодарност.
Ефектът, когато някой ни благодари за нещо, което сме направили е многократно по-силен за нас от този когато ние благодарим.
В ежедневието често не е подходящо да сме на постоянен поход за правене на добрини, нито пък да седим и чакаме някой да ни благодари.
Хакът, който ще ви споделя има реалните шансове да ви “залепне” защото е кратък, лесен и може да се прави навсякъде.
Упражнението е следното:
Дори само за момент да изпитате отново тези усещания, положителният ефект от такава практика е съвсем реален.
И още нещо много важно.
Величината и стойността на постъпката, предизвикала благодарността, няма никакво значение. Дали сте подарили или получили скъп часовник или просто сте подали чаша вода. Важното е искреното оценяване и сърдечността на жеста.
Започнах да пиша поздрав по случай празника, а се получи кратка статия 😁
Много, много оценявам и съм благодарен, че всеки ден имам възможност да се срещам с всички вас, да помагам, да благодаря и да получавам благодарност!
Хепи Тенксгивинг 🦃👪🙏